Животът на хората днес е подлжен на много изпитания, стрес, напрежение. Забързани в сивото си ежедневие, обгърнати в мисли и грижи за утрешния ден понякога забравяме, че можем да бъдем по-добри, по-усмихнати, по-любящи или с една дума по-човечни.
Препускайки бясно в преследване на целите си, притиснати от време и обстоятелства, вървейки всеки по своя път, човекът всъщност се сблъсква с човек допускайки идеалите и стремежите ни да стават причина за вражда между нас. Позволяваме си да съдим другите без да се вглеждаме в себе си, та нима някой е безгрешен?
Майка Тереза е казала: „Ако съдиш хората няма да ти остане време да ги обичаш”. Човещината всъщност е букет от добродетели. Да нахраниш гладния, да простиш на грешника, да разсмееш тъжния, а понякога е достатъчно и само да обичаш. Щастлив е онзи, който го притежава и може да дари на някой друг дори и едно цвете от този букет. Понякога трябва да спреш, за да мине другия, а защо не двама човеци, хванати за ръка да не стигнат заедно до върха? Защо човешката завист, злоба и егоцентризъм трябва да надделяват? Те са водели човечеството не малко пъти до войни, смърт и самоунищожение.
Можем ли да ги надмогнем?
Можем ли да бъдем по-човечни?
Да, можем, ако всеки от нас преоткрие доброто в себе си и даде частица от това на хората, и те дадат на други хора светът ще е различен.
